Последици от изменението на климата

Поради климатичната криза се увеличава средната глобална температура. В резултат по-често се наблюдават явления, свързани с екстремни температури, като например горещи вълни. По-високите температури могат да доведат до по-голяма смъртност, по-ниска производителност и щети за инфраструктурата. Най-уязвимите хора, като например възрастните хора и малките деца, ще бъдат засегнати най-тежко.

Очаква се също така по-високите температури да предизвикат промяна в географското разпределение на климатичните зони. Това се отразява на разпространението и числеността на много растителни и животински видове, които вече са подложени на натиск поради загубата на местообитания и замърсяването.

Повишаването на температурите вероятно ще окаже влияние и върху фенологията — поведението и жизнения цикъл на животинските и растителните видове. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на броя на вредителите и инвазивните видове, както и до по-голяма честота на някои заболявания при хората.

Междувременно добивите и жизнеспособността на земеделието и животновъдството или способността на екосистемите да предоставят важни услуги и стоки (например снабдяване с чиста вода или хладен и чист въздух) могат да намалеят.

В резултат от по-високите температури се изпарява повече вода, което заедно с липсата на валежи увеличава риска от тежки суши.

Явленията, свързани с екстремно ниски температури (студове, слани), могат да станат по-редки в Европа. Глобалното затопляне обаче засяга предвидимостта на явленията, а оттам и нашата способност да реагираме ефективно.

Поради променящия се климат редица европейски региони вече са изправени пред по-чести, тежки и по-продължителни суши. Сушата е необичаен и временен дефицит на вода, причинен от липса на валежи и по-голямо изпаряване (поради високи температури). Тя се различава от недостига на вода, който представлява целогодишна структурна липса на прясна вода, дължаща се на прекомерното потребление на вода.

Сушите често имат верижен ефект, например по отношение на транспортната инфраструктура, селското и горското стопанство, водите и биоразнообразието. В резултат от сушите намаляват нивата на водата в реките и подпочвените води, забавя се растежът на дърветата и културите, увеличават се нападенията от вредители и възникват горски пожари.

В Европа по-голямата част от причинените от суши годишни загуби в размер на около 9 млрд. евро засягат селското стопанство, енергийния сектор и общественото водоснабдяване. Екстремните суши стават все по-често явление в Европа и щетите, които причиняват, също нарастват.

Според прогнозите, ако глобалната средна температура се увеличи с 3°C, два пъти по-често ще има суши, а причинените от тях абсолютни годишни загуби в Европа ще се увеличат до 40 млрд. евро на година. Най-тежки ще са последиците в регионите на Средиземно море и Атлантическия океан. По-честите и тежки суши ще доведат до увеличаване на продължителността и интензивността на сезона на горските пожари, особено в Средиземноморския регион. Освен това поради изменението на климата се увеличават площите, изложен на риск от горски пожари. Региони, за които в момента не са характерни пожари, могат да се превърнат в рискови региони.

Със затоплянето на климата режимът на валежите се променя, изпаряването се увеличава, ледниците се топят и морското равнище се покачва. Всички тези фактори оказват влияние върху наличието на прясна вода.

Очаква се по-честите и тежки суши и покачващите се температури на водата да доведат до влошаване на качеството на водата. Такива условия благоприятстват растежа на токсични водорасли и бактерии, което ще влоши проблема с недостига на вода, причинен до голяма степен от човешката дейност.

Увеличаването на внезапните проливни дъждове вероятно също ще оказва влияние върху качеството и количеството на наличната прясна вода, защото валежните води могат да доведат до навлизане на непречистени отпадъчни води в повърхностните води.

Изворите на европейските реки обикновено са в планински райони, като 40 % от прясната вода в Европа идва от Алпите. Промените в динамиката на снеговете и ледниците и режимът на валежите могат да доведат до временен недостиг на вода в различни части на Европа. Промените в речния отток, дължащи се на суши, могат също така да засегнат корабоплаването по вътрешните водни пътища и производството на водноелектрическа енергия.

Очаква се изменението на климата да доведе до увеличаване на валежите в много райони. По-големите валежи през продължителни периоди от време ще доведат главно до речни наводнения, докато кратките и интензивни порои могат да причинят дъждовни наводнения, при които екстремни валежи предизвикват наводнения без преливане на водни обекти.

Речните наводнения са често срещано природно бедствие в Европа, което, наред с бурите, доведе до смъртни случаи, засегна милиони хора и нанесе огромни икономически загуби през последните три десетилетия. През идните години наводненията в Европа вероятно ще зачестят в резултат от изменението на климата.

Очаква се силните дъждовни бури да станат по-чести и по-интензивни поради по-високите температури и като следствие да се увеличи честотата на внезапните наводнения в цяла Европа.

В някои региони определени рискове, като например от ранни пролетни наводнения, може да намалеят в краткосрочен план поради по-малки снеговалежи през зимата, но повишеният риск от внезапни наводнения в планинските райони, претоварващи речната система, може да неутрализира този ефект в средносрочен план.

Морското равнище се е повишило през 20-и век, а тенденцията се ускорява през последните десетилетия.

Повишението се дължи най-вече на топлинното разширение на океаните поради затоплянето. Топенето на ледниците и на ледената покривка в Антарктика също допринасят за това. Според прогнозите, до края на века в Европа ще се наблюдава покачване на морското равнище средно с 60—80 см в зависимост предимно от темпото на топене на антарктическата ледена покривка.

Около една трета от населението на ЕС живее на разстояние до 50 км от брега, като тези региони създават над 30 % от общия БВП на Съюза. Икономическата стойност на активите, намиращи се на разстояние до 500 м от европейски морета възлиза на между 500 и 1000 млрд. евро.

Наред с другите въздействия от изменението на климата повишаването на морското равнище ще доведе до увеличаване на риска от наводнения и ерозия в крайбрежните райони. Това ще има значителни последици за хората, инфраструктурата, предприятията и природата в тези региони.

Очаква се също така поради покачването на морското равнище да намалеят наличните количества прясна вода в резултат на навлизането на морска вода в подземните води. Освен това вероятно много по-голямо количество солена вода ще навлиза в сладководни обекти, засягайки селското стопанство и снабдяването с питейна вода.

Това ще засегне също биоразнообразието в крайбрежните местообитания, както и природните услуги и стоки, които те осигуряват. Множество влажни зони ще изчезнат, което ще застраши уникални видове птици и растения и ще премахне естествената защита, която тези зони осигуряват срещу щормови вълни.

Изменението на климата настъпва толкова бързо, че много растителни и животински видове водят борба за оцеляването си. Налице са ясни доказателства, че биологичното разнообразие вече реагира на изменението на климата и ще продължи да го прави. Сред преките последици са промени във фенологията (поведението и жизнения цикъл на животинските и растителните видове), числеността и разпространението на видовете, състава на съобщностите, структурата на местообитанията и екосистемните процеси.

Изменението на климата оказва и непреки въздействия върху биоразнообразието чрез промени в използването на земята и други ресурси. Те могат да бъдат по-вредни от преките въздействия поради своя мащаб, обхват и скорост. Непреките въздействия включват: разпокъсване и загуба на местообитания; прекомерна експлоатация; замърсяване на въздуха, водата и почвата; разпространение на инвазивни видове. Те ще доведат до още по-значимо намаляване на устойчивостта на екосистемите спрямо изменението на климата и на способността им да осигуряват основни услуги, като регулиране на климата, храна, чист въздух и вода и контрол на наводненията и ерозията.

Изменението на климата може да доведе до влошаване на ерозията, намаляването на органичните вещества, засоляването, загубата на почвено биоразнообразие, свлачищата, опустиняването и наводненията. Въздействието на изменението на климата върху съхранението на въглерод в почвата може да бъде свързано с промяната на концентрациите на CO2 в атмосферата, повишените температури и променящия се режим на валежите. Екстремните валежи, бързото топене на снегове и ледове, големият речен отток и по-честите суши са свързани с климата събития, които оказват влияние върху увреждането на почвите. Обезлесяването и други човешки дейности (селско стопанство, каране на ски) също играят роля. Очаква се площта на солените почви в крайбрежните райони да се увеличи в резултат на проникването на солена вода откъм морето поради покачването на морското равнище и периодичния нисък отток на реки.

Очаква се изменението на климата да доведе до големи промени в наличието на вода в цяла Европа поради по-непредвидимия режим на валежите и по-интензивните бури. В резултат ще има по-голям недостиг на вода, особено в Южна и Югоизточна Европа, и ще се повиши рискът от наводнения в по-голямата част от континента. Произтичащите от това промени ще засегнат много сухоземни и морски региони, както и множество различни видове природна среда и растения и животни.

Температурата на водата е един от основните параметри, които определят цялостното състояние на водните екосистеми, тъй като водните организми могат да живеят в определен температурен диапазон. Изменението на климата води до повишаване на температурата на водата в реките и езерата и до намаляване на ледената покривка, което се отразява неблагоприятно на качеството на водата и сладководните екосистеми.

Последиците от изменението на климата, като например повишаването на температурата на морската повърхност, увеличаването на киселинността на океаните и промените в теченията и в режима на ветровете ще предизвикат значителни изменения във физическия и биологичния състав на океаните. Възможно е в резултат на промените в температурите и циркулацията на океанските води да се промени географското разпределение на рибни видове. Повишаването на температурата на моретата може също така да доведе до появата на чуждоземни видове в райони, в които те не са могли да оцелеят преди. Например увеличаването на киселинността на океаните ще окаже въздействие върху различни организми, отделящи калциев карбонат. Тези промени неминуемо ще се отразят на крайбрежните и морските екосистеми, което ще доведе до значителни социално-икономически последици за много региони.

Изменението на климата е значителна заплаха не само за човешкото здраве, но и за здравето на животните и растенията. Дори променящият се климат да не създаде много нови или неизвестни заплахи за здравето, съществуващите проблеми ще се изострят и ще бъдат по-силно изразени, отколкото в момента.

Според прогнозите сред най-значимите последствия за здравето в резултат на бъдещите климатични промени ще са:

1. Увеличаване на смъртността (смъртните случаи) и заболеваемостта (болестите), свързани с летните горещини
2. Намаляване на смъртността (смъртните случаи) и заболеваемостта (болестите), свързани със зимните студове
3. Увеличаване на риска от злополуки и неблагоприятните последиците за общото благополучие вследствие на екстремни метеорологични явления (наводнения, пожари и бури)
4. Промени във въздействието на различни болести, напр. векторно преносими заболявания, болести, пренасяни от гризачи или предавани чрез водата, или хранителни заболявания
5. Промени в сезонното разпространение на някои алергенни видове полен, както и в обхвата на разпространението на вируси, вредители и болести
6. Новопоявяващи се и отново появяващи се болести по животните, които увеличават предизвикателствата по отношение на здравето на животните и хората в Европа, свързани със зоонозни и векторно преносими заболявания
7. Новопоявяващи се и отново появяващи се вредители по растенията (насекоми, патогени и други вредители) и болести, засягащи горските системи и системите за отглеждане на култури
8. Рискове, свързани с промени в качеството на въздуха и в озона.

Хората, живеещи в градски райони с ниски доходи и лоша инфраструктура, и като цяло групите от населението с по-ниски доходи са изложени в по-голяма степен на последиците от изменението на климата, но имат по-малък капацитет за справяне с тях.

Жените могат да бъдат непропорционално засегнати от изменението на климата и са в неравностойно положение, когато са необходими скъпи мерки за адаптиране. В същото време жените са ключови участници в адаптирането и като цяло в устойчивите практики.

 Безработните и социално маргинализираните хора са сред най-уязвимите хора по отношение на климатичните рискове.

Поради застаряващото население на Европа, което е непропорционално засегнато от намалена подвижност или здравни проблеми, по-голям дял от населението е уязвимо от последиците от изменението на климата.

Изменението на климата също така вече започна да оказва въздействие върху разселването и миграцията. Въпреки че климатът е само един от факторите за разселване и миграция, много държави партньори, поели път към устойчиво развитие, са сред най-засегнатите. Живеещите там хора често зависят до голяма степен от природната среда и разполагат с по-малко ресурси да се справят с променящия се климат.

Повишаването на температурата, промените в режима на валежите и покачването на морското равнище ще засегнат пряко или косвено производителността и жизнеспособността на всички икономически сектори във всички държави от ЕС, което ще има последици за пазара на труда.

Изменението на климата може да засегне наличността на работна сила поради влошаване на здравните условия за населението и допълнителни ограничения по отношение на професионалното здраве (по-висока температура на работното място, по-чести и интензивни природни бедствия, които не позволяват на хората да достигнат работното си място).

Освен това няколко икономически сектора са силно уязвими поради зависимостта си от стабилни климатични условия. Вследствие на изменението на климата се очакват промени в производството в различни сектори — например в селското стопанство и туризма.

Големи инвестиции в мерки за адаптиране биха могли да предложат възможности за заетост и доходи от дейности като укрепване на брегове, сгради и (екологосъобразна) инфраструктура, управление на водите и преместване на застрашени селища. Все още обаче не е сигурно какви ще са нетните ефекти от такива инвестиции по отношение на създаването на работни места. За да се използват тези възможности, ще трябва да се развиват необходимите трудовите умения.

Намаляването на уязвимостта и прилагането на мерки за адаптиране не са задача и отговорност само на правителствата. Сериозността на изменението на климата налага публичните и частните субекти да работят заедно за намаляване на уязвимостта и адаптиране към последиците. Не всички заинтересовани страни обаче са наясно и информирани за своята уязвимост и за мерките, които могат да предприемат, за да се адаптират проактивно към изменението на климата. Ето защо образованието и повишаването на осведомеността са важен компонент от процеса на адаптиране с цел управление на последиците от изменението на климата, подобряване на капацитета за адаптиране и намаляване на цялостната уязвимост.

Последиците от изменението на климата са особено важни за инфраструктурата и сградите, като се имат предвид дългият им жизнен цикъл и високите първоначални разходи, както и съществената им роля за функционирането на нашите общества и икономики.

Сградите и инфраструктурата могат да са уязвими по отношение на изменението на климата поради своето проектиране (ниска устойчивост на бури) или местоположение (напр. в райони, застрашени от наводнения, свлачища или лавини). Те могат да бъдат повредени или да станат негодни за употреба поради най-различни променящи се климатични условия или екстремни метеорологични явления: покачване на морското равнище, поройни дъждове и наводнения, периоди на изключително ниски или високи температури, силни снеговалежи, силни ветрове и т.н.

Последиците от изменението на климата за сградите и инфраструктурата ще се различават в отделните региони.

Вече съществуват климатични заплахи за европейската енергийна система и според прогнозите те ще се увеличават. Очаква се в резултат на изменението на климата да намалее търсенето на енергия за отопление в Северна и Северозападна Европа и значително да се увеличи търсенето на енергия за охлаждане в Южна Европа, което може да доведе до още по-големи пикове в търсенето на електроенергия през лятото.

По-интензивните и чести горещи вълни ще предизвикат промяна в моделите на предлагане и търсене на енергия, често в противоположни посоки. По-нататъшното увеличаване на температурата и сушите може да ограничи наличието на охлаждаща вода за производство на топлинна енергия през лятото (и оттам енергоснабдяването), докато търсенето на климатизация ще се увеличи.

Освен това по-големият мащаб и честота на екстремните метеорологични явления ще доведат до заплахи за физическата енергийна инфраструктура — въздушните електропроводи, но също и подстанциите и трансформаторите.

Изменението на климата води и до по-голяма несигурност по отношение на метеорологичните условия в цяла Европа. В дългосрочен план това оказва пряко отрицателно въздействие върху производството на енергия от възобновяеми източници. Например в някои райони могат да намалеят слънцегреенето и ветровете или жеги и суши могат да засегнат културите, предназначени за производство на енергия от биомаса.

Очаква се изменението и променливостта на климата да окажат значително въздействие върху селскостопанското производство, както по отношение на добивите, така и по отношение на местата, където могат да се отглеждат различни култури. Селскостопанският сезон вече е по-дълъг и се очаква да продължи да се удължава поради по-ранното начало на растежа през пролетта и по-дългия вегетационен сезон през есента. Това ще позволи отглеждането на култури по на север, отколкото е било възможно преди.

Поради комбинацията от жеги и суши, през 21-ви век в повечето части на Европа се очакват значителни загуби на селскостопанска продукция, които няма да бъдат компенсирани от увеличението на продукцията в Северна Европа. Въпреки че напояването е ефективен вариант за адаптиране на земеделието, способността за адаптиране чрез напояване ще бъде все по-ограничена от наличието на вода.

Южните региони ще бъдат най-силно засегнати, което ще окаже цялостно отрицателно въздействие върху селското стопанство. Високите температури, недостигът на вода и екстремните метеорологични явления могат да доведат до по-ниски и по-променливи добиви, а в дългосрочен план — до намаляване на площите, подходящи за отглеждане на култури. Последиците ще зависят от режима на валежите и вида на културите.

В северните част на Европа може да се наблюдава известно положително въздействие върху земеделието — въвеждане на нови сортове култури, по-високи добиви и увеличаване на площите, подходящи за отглеждане на култури. Това ще се дължи на удължаването на селскостопанския сезон, както и на намаляването на мразовете и студовете. Очакват се обаче и отрицателни последици, главно в резултат на увеличаване на вредителите и болестите, отмиване на хранителни вещества и намаляване на органичните вещества в почвата.

Сред последиците за горското стопанство, дължащи се на изменението на климата, са повишаване на риска от суши, бури и пожари (абиотични) и вредители и болести (биотични) — всички те водят до влошаване на състоянието на горите.

Въздействието на пожарите е особено силно върху вече увредените екосистеми в Южна Европа. Според прогнозите, в бъдеще ситуацията ще се влоши още повече с по-дълги и по-тежки сезони на пожари.

Очаква се растежът на горите да намалее в Южна Европа и да се увеличи в Северна Европа. Ще настъпят промени в биологичното разнообразие в европейските гори — дървесните видове ще се променят и ще се увеличат заплахите за специализираните растителни съобщества. Очаква се поради ограниченото разнообразие на дървесни видове в бореалните гори да се увеличи рискът от значителни последици, свързани с вредители и болести.

В резултат на изменението на климата се очаква значителна промяна в честотата и интензивността на повечето видове екстремни явления. В краткосрочен план, стига да се отчита основната тенденция, премиите постепенно ще нарастват, а застрахователният пазар ще поеме тези промени без сътресения. Знанията за рисковете обаче често се развиват стъпаловидно, което може да води до бързи скокове на цените. В дългосрочен план, особено в най-уязвимите сектори или региони, изменението на климата може косвено да увеличи социалните различия, тъй като цените на застраховките могат да станат недостъпни за част от населението.

Изменението на климата може да има значителни икономически последици в регионите, в които туризмът е важен отрасъл. Очаква се привлекателността на Южна Европа като туристическа дестинация през важните летни месеци да намалее отчетливо, но да се увеличи през останалите сезони. Според прогнозите Централна Европа ще стане по-привлекателна за туристите през цялата година. Очакваното намаляване на снежната покривка ще окаже отрицателно въздействие върху зимните спортове в много региони.

Изменението на климата застрашава всички предприятия, тъй като те се намират на Земята. Някои предприятия обаче са по-уязвими от други. Очаква се последствията да засегнат непропорционално малките и средните предприятия, включително чрез нарушаване на стопанските операции, имуществени вреди, смущения във веригите на доставки и инфраструктурата. Това ще доведе до увеличаване на разходите за поддръжка и материали и до по-високи цени. В същото време действията в областта на климата предлагат широк диапазон от нови възможности за предприятията да разработват продукти и услуги, които помагат както за намаляване на емисиите, така и за адаптиране към затоплянето на планетата.

Арктическият регион е изправен пред големи промени, включително по-високо от средното повишаване на температурата, намаляване на ледената покривка през лятото и топене на вечната замръзналост. Намаляването на ледената покривка се ускорява и се очаква да продължи да оказва въздействие върху местните природни и човешки системи. Това също така създава потенциални възможности за допълнителен натиск върху околната среда, като например обширни проучвания за находища на нефт и газ и откриване на нови морски маршрути. Топенето на вечната замръзналост може да засегне сериозно човешките системи, например като предизвика инфраструктурни проблеми. Крехките арктически екосистеми страдат значително от по-високото от средното повишаване на температурата и се очаква тези въздействия да продължат.

Прогнозите сочат по-малко сняг, по-малка ледена покривка на реки и езера, по-голям зимен и пролетен речен отток в някои части и по-малък в други (напр. Финландия), както и по-големи щети, причинени от зимни бури. В средносрочен и дългосрочен план по-честите и интензивни екстремни метеорологични явления могат да окажат неблагоприятно въздействие върху региона, например като доведат до по-голяма променливост на добивите от растителни култури.

И в миналото ниско разположените крайбрежни райони в Северозападна Европа са страдали от крайбрежни наводнения. Очаква се ситуацията да се влоши поради покачването на морското равнище и увеличаването на риска от щормови вълни. Особено уязвими са държавите с излаз на Северно море. Очаква се по-високите зимни валежи да доведат до нарастване на интензивността и честотата на речните наводнения през зимата и пролетта, въпреки че засега не се наблюдава тенденция на увеличаване на наводненията.

Очаква се екстремните температури да са сред основните въздействия в Централна и Източна Европа. Заедно с по-ниските летни валежи това може да доведе до увеличаване на риска от суши и нарастване на търсенето на енергия през лятото. Очаква се интензивността и честотата на речните наводнения през зимата и пролетта да се увеличат в различни региони поради по-високи валежи през зимата. Също така изменението на климата вероятно ще предизвика по-голяма променливост на добива от растителни култури и по-чести горски пожари.

През последните десетилетия Средиземноморският регион изпитва сериозни проблеми в резултат на намалелите валежи и повишената температура, като се очаква ситуацията да се влошава с продължаващото изменение на климата. Сред основните проблеми са намаляването на наличната вода и на добивите от растителни култури, увеличаването на риска от суши и загубата на биоразнообразие, горските пожари и горещите вълни. Повишаването на ефективността на напояването в селското стопанство може да намали донякъде водочерпенето, но няма да е достатъчно, за да компенсира увеличаването на недостига на вода в резултат от климатичните промени. Освен това секторът за производство на водноелектрическа енергия във все по-голяма степен ще е засегнат от по-ниската наличност на вода и нарастващото търсене на енергия, докато туристическата индустрия ще бъде изправена пред по-неблагоприятни условия през лятото. Екологичните потоци, които са важни за поддържането на водните екосистеми в добро състояние, са застрашени от въздействието на изменението на климата и социално-икономическото развитие.

През предходните години увеличаването на завземането на земя от градовете и нарастването на градското население на много места доведоха до изостряне на климатичните въздействия върху европейските градове, например под формата на горещи вълни, наводнения и суши. Последиците от екстремни метеорологични явления, като преливането на Елба през 2002 г. или наводнението в Копенхаген през 2011 г., показват голямата уязвимост на градовете от подобни явления. В бъдеще продължаващото разширяване на градовете, нарастването и концентрацията на население в градовете, както и застаряването на населението, ще допринесат за още по-голямо увеличаване на уязвимостта на градовете спрямо изменението на климата. Граудостройственото планиране, градското управление и подобряването на екологосъобразната инфраструктура могат да помогнат за частично справяне с тези последици.

Повишаването на температурата е особено голямо в много планински райони, където се наблюдава загуба на ледникова маса, намаляване на снежната покривка, топене на вечната замръзналост и промяна в режима на валежите, включително по-малко снеговалежи, като се очаква ситуацията да продължи да се влошава. Това може да доведе до увеличаване на честотата и интензивността на наводненията в някои планински райони (например в части от Скандинавия), които могат да окажат въздействие върху хората и застроената среда. Сред другите очаквани последици са намаляване на зимния туризъм, понижаване на потенциала за производство на водноелектрическа енергия в Южна Европа, промяна в растителните зони и значителна загуба на биологично разнообразие. Растителните и животинските видове, чиито местообитания са в близост до планинските върхове, са изложени на риск от изчезване поради невъзможността да мигрират към по-високи места.

Смаляването на по-голямата част от ледниците засяга и наличието на вода в разположените по-надолу региони.