Причини за изменението на климата

Изгарянето на изкопаеми горива, изсичането на горите и отглеждането на добитък оказват все по-голямо влияние върху климата и температурата на Земята.

Това добавя огромни количества парникови газове към тези, които се отделят по естествен път в атмосферата, засилвайки парниковия ефект и глобалното затопляне.

Годините от 2011 до 2020 г. са най-топлото регистрирано в историята десетилетие, като средната температура в световен мащаб достига 1,1°C над равнищата от прединдустриалния период през 2019 г. Причиненото от хората глобално затопляне в момента се увеличава с 0,2 °C на десетилетие.

Повишение на температурата с 2 °C в сравнение с температурата през периода преди индустриализацията би довело до сериозни отрицателни въздействия върху природната среда и човешкото здраве и благосъстояние, включително много по-висок риск от възникване на опасни и потенциално катастрофални промени в околната среда.

Поради тази причина международната общност призна необходимостта да се задържи повишаването на температурите под 2 °C и да се полагат усилия за ограничаването му до 1,5 °C.

Основният фактор за изменението на климата е парниковият ефект. Някои газове в земната атмосфера действат до известна степен като стъкло в парник, улавяйки слънчевата топлина и спирайки връщането ѝ обратно в космоса, което причинява глобалното затопляне.

Много от тези парникови газове съществуват по естествен начин, но човешките дейности водят до повишаване на концентрацията на някои от тях в атмосферата, и по-специално:

• въглероден диоксид (CO ₂ )
• метан
• диазотен оксид
• флуорсъдържащи газове

CO₂, произвеждан от човешките дейности, е най-важният фактор, допринасящ за глобалното затопляне. До 2020 г. неговата концентрация в атмосферата е нараснала до 48 % над прединдустриалното равнище (преди 1750 г.).

Други парникови газове се отделят от човешката дейност в по-малки количества. Метанът е по-силен парников газ от CO₂, но има по-кратък живот в атмосферата. Диазотният оксид, подобно на CO₂, е дълготраен парников газ, който се натрупва в атмосферата в продължение на десетилетия и векове. Замърсители, които са различни от парникови газове, включително аерозоли като саждите, имат различни затоплящи и охлаждащи въздействия и са свързани и с други проблеми, като например лошото качество на въздуха.

Счита се, че естествените причини, като например промените в слънчевото лъчение или вулканичната дейност, са допринесли с по-малко от плюс или минус 0,1 °C за общото затопляне между 1890 г. и 2010 г.

• Изгарянето на въглища, петрол и газ води до отделяне на въглероден диоксид и двуазотен оксид.
• Изсичане на горите (обезлесяване). Дърветата помагат за регулиране на климата, като поглъщат CO₂ от атмосферата. Когато бъдат отсечени, ползотворният ефект се губи и складираният в тях въглерод се изпуска в атмосферата, засилвайки парниковия ефект.
• Увеличаване на отглеждането на добитък. Кравите и овцете произвеждат големи количества метан в процеса на храносмилане.
• Съдържащите азот торове произвеждат емисии на двуазотен оксид.
• Флуорсъдържащи газове се изпускат от оборудването и продуктите, които използват тези газове. Флуорсъдържащите газове имат много силен затоплящ ефект — до 23 000 пъти по-силен от този на CO₂.

Тъй като всеки тон CO₂, изпуснат в атмосферата, допринася за глобалното затопляне, намаляването на всички емисии спомага за забавянето на този процес. За да спрем глобалното затопляне изцяло, трябва да постигнем нулеви нетни емисии на CO₂. Освен това намаляването на емисиите на други парникови газове, като например метана, също може да окаже силно въздействие върху забавянето на глобалното затопляне, особено в краткосрочен план.

Последиците от изменението на климата са изключително сериозни и засягат много аспекти на живота ни. Борбата с изменението на климата и приспособяването към затоплящия се свят са основни приоритети на ЕС. Ние се нуждаем от незабавни действия в областта на климата. Научете какво прави ЕС за борба с кризата в областта на климата.