Международно финансиране в областта на климата

Климатичната криза е глобално явление. Трябва да намалим емисиите в целия свят — намаляването им само в ЕС не е достатъчно. ЕС се гордее с партньорството си с развиващите се икономики за предоставяне на необходимата им подкрепа за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.

ЕС, неговите държави членки и Европейската инвестиционна банка заедно имат най-голям принос в публичното финансиране в областта на климата, предназначено за развиващите се икономики, като само през 2021 г. са предоставили 23,04 млрд. евро.

Те са също така най-големият донор на официална помощ за развитие в света (общо 67 млрд. евро през 2020 г.), като в тази помощ все повече се включват действия за борба с изменението на климата.

В рамките на Парижкото споразумение редица държави по света се ангажираха да направят необходимото, за да може финансовите потоци да отговарят на следването на курс към ниски емисии и издръжливост спрямо изменението на климата и така да допринесат за постигането на дългосрочните климатични цели.

В този контекст ЕС прие амбициозен план за действие относно финансирането за устойчив растеж, както и стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика. Съюзът също така помага на развиващите се държави да подобрят условията си за мобилизиране на финансиране за развитие на нисковъглеродна икономика.

През октомври 2019 г. ЕС, Аржентина, Канада, Чили, Китай, Индия, Кения и Мароко (оттогава се присъединиха и други държави) стартираха Международната платформа за устойчиво финансиране. Платформата има за цел да се увеличи мобилизирането на частен капитал за финансиране на екологично устойчиви инвестиции.

През 2021 г. Европейската комисия пое ангажимент да предостави 2,5 млрд. евро на развиващите се икономики, като значителен дял (почти 40 %) е предназначен за финансиране на дейности за адаптиране към изменението на климата.

Освен това, докато през периода 2014—2020 г. 20 % от целия бюджет на ЕС са изразходвани за проекти, свързани с климата, за периода 2021—2027 г. целта е този дял да достигне 30 % от бюджета и 35 % от средствата по Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС).

В допълнение, през 2021 г. Европейската инвестиционна банка предостави на развиващите се икономики 2,56 млрд. евро за финансиране на борбата с изменението на климата. Тя финансира например проекти за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в Африка и други региони и често съчетава финансирането със средства от Комисията и национални агенции в държавите от ЕС.

От 2014 г. до 2020 г. ЕС подкрепяше политическия диалог и конкретни, целенасочени действия в областта на климата в развиващите се икономики главно чрез Световния алианс за борба с изменението на климата + (GCCA+). В момента все още приключват проекти по тази инициатива.

Безвъзмездното финансиране за тази инициатива се увеличи от 317,5 млн. евро през първата фаза (2007—2014 г.) на 420 млн. евро през втората фаза (2014—2020 г.).

GCCA+ беше със силен акцент върху най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави, тъй като те са най-уязвими от изменението на климата.

Общата цел беше да се насърчи политическият диалог и сътрудничеството в областта на изменението на климата между ЕС и развиващите се икономики.

Приоритетни области:

• включване на изменението на климата в множество аспекти на националните стратегии за развитие
• повишаване на издръжливостта спрямо последиците от изменението на климата
• подпомагане на държавите да изготвят и прилагат стратегии за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него
• подпомагане на държавите да изготвят и финансират икономически ефективни проекти за развитие, свързани с климата.

Европейският фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) е част от инвестиционната рамка на ЕС за държавите извън Съюза. Той осигурява покритие в световен мащаб за редица финансови операции. Фондът е включен в дългосрочната бюджетна програма на ЕС за външна дейност: ИССРМС — Глобална Европа.

Фондът е всеобхватен инструмент, който включва различни средства за подпомагане на развитието на държавите партньори, като например:

• гаранции
• безвъзмездни средства, предоставяни чрез смесено финансиране (комбинация от безвъзмездни средства от ЕС и заеми от търговски банки)
• техническа помощ за държавите партньори за подобряване на качеството на техните проекти и осъществяване на реформи.

ЕФУР+ ще набира финансови ресурси за устойчиво и приобщаващо развитие от частния сектор. Той ще подпомага инвестициите в държавите партньори с цел насърчаване на създаването на достойни работни места, подобряване на публичната и частната инфраструктура, стимулиране на използването на възобновяема енергия и устойчивото земеделие и подкрепа на цифровата икономика.

Инвестиционната рамка включва и гаранцията за външна дейност, чрез която финансирането от ЕС за устойчиво развитие се увеличава до 53 млрд. евро.

Бюджетът на гаранцията за външна дейност е 39,8 млрд. евро. Той ще се използва за предоставяне на гаранции за операции по линия на ЕФУР+. Благодарение на средствата от частния сектор и ефекта на лоста това може да доведе до инвестиции в размер на 200 млрд. евро през периода 2021—2027 г.

ЕС запазва ангажимента си да допринася за постигането на целта на развитите икономики да мобилизират съвместно от различни източници 100 млрд. щатски долара годишно до 2025 г. в подкрепа на развиващите се икономики.

Финансирането идва от широк спектър от източници — публични и частни, двустранни и многостранни, както и алтернативни източници на финансиране — в контекста на ефективни действия за смекчаване на изменението на климата и прозрачно прилагане от развиващите се икономики.

ЕС призовава настоящите и потенциалните участници да финансират и действия в областта на климата в развиващите се икономики в съответствие със своите възможности и отговорности.

През септември 2022 г. ОИСР публикува доклад относно финансирането в областта на климата, предоставяно от развитите икономики на развиващите се икономики. Според доклада развитите икономики отбелязват напредък по отношение на това финансиране и възходящата тенденция ще продължи. Финансирането в областта на климата за развиващите се икономики е достигнало 83,3 млрд. щатски долара през 2020 г., докато през 2016 г. то е било 58,6 млрд. щатски долара.

Зеленият фонд за климата беше създаден през 2010 г., за да се помогне на развиващите се икономики да намалят своите емисии на парникови газове и да се адаптират към изменението на климата.

От 2014 г. насам поетите първоначални ангажименти са на стойност 10,3 млрд. щатски долара. Държавите от ЕС поеха ангажимент да осигурят почти половината от тази сума — 4,7 млрд. евро.

При първото попълване на Зеления фонд за климата през октомври 2019 г. 27 държави (повечето от които са държави от ЕС) поеха ангажимент да попълнят фонда с допълнителни 9,78 млрд. щатски долара през следващите 4 години. До 31 май 2022 г. държавите от ЕС са предоставили 5,5 млрд. щатски долара от обещаните средства.

Някои държави и региони от ЕС също така допринасят с около 95 % от годишните доброволни ангажименти за осигуряване на функционирането на Фонда за адаптация, който помага на развиващите се държави да се адаптират към изменението на климата. На COP26 през 2021 г. Европейската комисия пое ангажимент за подпомагане на Фонда за адаптация със 100 млн. евро.

Държавите трябва да привлекат допълнително публично и частно финансиране за прехода към щадяща климата икономика и за стимулиране на устойчив икономически растеж.

Международното финансиране в областта на климата следва да се използва като средство за стимулиране на инвестиции в нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в развиващите се държави в допълнение към собствените ресурси на тези страни.

Подходът на ЕС е двустранен:

• пряко предоставяне на безвъзмездни средства на най-бедните и най-уязвимите държави
• привличане на частни инвестиции чрез съчетаване на безвъзмездни средства със заеми и капиталови инструменти от публични и частни източници, включително двустранни и многостранни банки за развитие.

Например ЕС и неговите държави членки създадоха в полза на различни региони механизми за смесено финансиране, съчетаващи безвъзмездни средства със заеми.

За повече информация, щракнете върху знака +.